„Обща политика на ЕС към Китай? Възможни сценарии и българския подход“
Становище на Българо-китайска търговско-промишлена палата
Резюме на настоящата обща политика и насоки за бъдещото мястото на България в нея.
До момента в България оставаме с впечатлението че сме тотално изключени от политиките на ЕС към Китай. И към днешна дата няма цялостна стратегие на България в отношенията ни с Китай с или без да вземаме в предвид преговорите ЕС и Китай.
През последните години при дискусията за общи политики на Европа към азиатския гигант, България обикновенно е изключена от този процес поради различни причини – стратегически, икономически и политически, което пречи изключително много на бизнеса и развитието на българските предприятия.
Един от ярките примери за това е, че само преди наколко месеца приключиха преговорите между ЕС и Китай за двустранно споразумение, предоставящо закрила срещу имитации и присвояване на 100 европейски географски означения в Китай и 100 китайски географски означения в ЕС. От тези теографски наименования има 25 френски, редица немски, гръцки, полски и т.н. нито едно българско географско наименование въпреки, че бизнес общността у нас алармира още преди години за този проблем не беше предприето нищо. Предполагам, че г-н Макрон е щастлив за тези френски наименования, но както българските превозвачи така и българските производители на вино (само при виното имаме 62 регистрирани географски наименования), серена, луканки и много други не могат да се похвалят със същото. Очевидно говорим за двоен стандарт както при условията за влизане в Шенгенското пространство.
През 2018 година беше обявено от Европейската Туристическа Комисия, че 2018 ще баде година на китайския турист в Европа. Бяха сложени всички знамена на европейските държави и членовете на ЕТС на произведеното от тях клипче, но българското и румънското липсваше. Въпреки настояването този клип да бъде променен не само като визия а и като идеология това не се случи, защото идеологията беше – Елате в Европа за да пътувате безпроблемно в Шенген. Усещането беше, че общата туристическа политика е за рекламиране на отделна избрана част от европейските държави не ни напуска и проблема не е в нашите патньори а в нашето правителство, което не защитава родния бизнес.
За да участваме активно в политиките на ЕС към Китай ние искаме промяна на отношението на Държавните служители в Брюксел на площад Мария Луиза към различните НПО. Ние от БКТПП които въпреки, че два пъти настояваме за среща и пътувахме чак до там, въпросните служители ни отказаха да ни приемат на място.
Това е недупостимо за държавни служители „работещи“ за България и българския бизнес.
Няма да се впускаме в подробности за всички случаи и за това Ви представяме само част от фактите, които показват, че България бива пренебрегната при общите политики на ЕС с Китай и това както казахме си има своите причини.
Всъщност основния и най-важен проблем на България е че имаме негативно салдо с Китай от 1.5 милиорда, което незабавно трябва да бъде променено.
Каква е ситуацията в момента и какво ние може да изискаме от ЕС при разговорите с Китай.
1. Един от най-големите проблеми е кражбата на търговски марки и проблема с различната ситуация в интелектуалната собственост в Китай и в останалите части на света.
2. Проблема с рестрикциите в Китай към европейските компании и различното третиране на местни и чужди компании. Всеки инвеститор може да си купи акции в която и да е ЕС компания в банков, туристически и който и да е друг сектор, но обратното в повечето случаи не е валидно и чуждите компании са поставени при различни условия в Китай. Имаме подобна дискриминация и при навлизането на китайски компании в ЕС.
3. Проблемът с разплащанията. В ЕС имаме разплащания с Виза, Мастеркард и др. но не на всякъде с UnionPay, alipay, WeChat. Подобна е и ситуацията в Китай, където имаме на всякъде UnionPay, alipay, WeChat, но не и разплащания с издадени в Европа кредитни и дебитни карти. Проблема е и в двете посоки. ЕС не допуска UnionPay – Китай не допуска разплащания с други карти.
4. Защо разплащанията между Европа и Китай трябва да са в Долари? Би трябвало да се стимулират разплащанията в местна валута. В момента има проблеми с Target 2 и всичко трябва да минава през SWIFT. Да се вържат ситемите на SEPA и UnionPay обидно е да плащаме на САЩ за да търгуваме с Китай.
5. Софтуерната индустрия в Китай и в ЕС и в двете посоки има проблем. Изискването за предоставяне на кода на софтуера да отпадне или да се минимизира, цащото това си е направо кражба на интелектуална собсвеност. Същото и за китайския софтуер при предлагането на европейския пазар има проблема с изключително недоверие и подозрения.
6. ЕС не признава Био продуктите от Китай и Китай не признава Биопродуктите от ЕС това рефлектира директно върху европейското и българското биопроизводство където в последните години имаме ръст.
7. Има огромни проблеми при електронната и трансгранична търговия. Най- ярък е примера с Aliexpress, които са изградили логистична система за да се продава без да може да се търси отговорност за некачествени стоки и ли проблеми с доставките. В Китай Европейските предприятия са подложени на съвсем логичен контрол. Какво се случва при продажбата и трансграничната търговия с Китай от страна на европейските компании е описано по-долу.
– при трансграничната търговия с Китай имаме стоки, които са на безмитен склад и задължително в Китай и могат да бъдат контролирани и надзиравани.
– Варианта да се пращат по-пощата не работи, защото таксите при европейските износители за доставка до Китай са много по-високи от тези на китайските износители. При продажбата на стоки от Китай през пощата се използват минимални цени за доставка до Европа. Това е проблем и има неравностойно облагане и третиране на стоките при вноса – това най-добре се забелязва при AliExpress.
– При трансгараничните продажби китайските граждани имат лимит от 20 000 юана на година а европейските нямат и по този начин Китай може да продава значително по-големи, всъщност неограничени количества за разлика от Европейските компании, които имат рестрикции.
8. Често има ристрикции за достъпа до европейски сайтове за продажби но не се създават такива за Китайските дори да рекламират фалшиви стоки.
9. Отонсно документите – Китай не е член на Хагската конвенция и не се признават документите от Китай и Китайските в ЕС. Да се пробваме да се намери решение на този проблем за да олекоти документо оборота.
9. Негативни кампании срещу европийските храни – рестриктивни камании срещу китайските продукти включително и в България за плодовете и зеленчуците
10. Системата на образование онлайн не се признава. US вече не са предпочитана дестинация за образование – България и Европа трябва да имат специално споразумение. До момента Великобритания, която беше член на ЕС добавяше близо 4 милиарда паунда от продукти предоставяни на китайски студенти.
11. Да се създаде единнен регистър с информация за европейските държави и за китайската Няма информация за България и за Китай от достоверен източник. Да не говорим, че отново има актуализация на българския туристически портал и отново за поредна 20 та година няма информация на опростен или традиционен китайски. Как обикновенния гражданин да разбере че до 144 часа не му е нужна виза за Китай за по важните туристически дестинации.
III Проблеми с „Българския подход“ и как това влияе на местната икономика.
Относно инвестициите
Как ние се вписваме в европейския подход към Китайските инвестиции?
При нас е лесно, защото не се вписваме.
Не говорим само за Китай, а за инвеститори лица и компании от трети страни.
– Не можеш да си откриеш сметка в Българска банка от есента на 2018 година заради недомислици в Закона за мерките срещу изпирането на пари
– Не можеш да си откриеш и фирма поради същата причина – не можеш да си откриеш набиратебна сметка – отново Закон за мерките срещу изпирането на пари
– Няма информация за България на опростен или традиционен китайски. Има една брошурка от 6 станици от 2010 година от Министерство на Туризма и няколко книжки с прясна икономическа информация от преди 10 тина години.
– Ивеситори в българия не може да пътува с Българска виза или български документ за самоличност в ЕС всички – отнася се за всички категории включително учащи се.
– Директора на европейското подразделение най-голямата строителна компания в света китайската CCCC г-н Song Debin се изказа обидно, откровенно негативно с намеци за корупция на последната междуправителствена комисия в Пекин на 16 Януари пред над 250 китайски компании и 40 български
– След подписването на споразумението между UnionPay и Борика през 2018 година – точно преди 2 години се оказа, че нама изградена система за приемане на Китайските карти в България, кой е виновен е малко интересно, но едно е сигурно, че VISA и Mastercard са най-печалившите, а българския бизнес не може да получи пари от Китайски туристи и бизнесмени. При пътуване в Китай бългаските бизнесмени не могаз да извършват разплащания в изцяло безкасовата система на Китай.
– Beijing Construction Engineering Group Co Ltd заедно с Манчестър Еърпорт не успяха да вземат концесията на Летище София въпреки доброто предложение.
– China National Nuclear Corporation явно няма да изгражда АЕЦ Белене, решение което не зависи от предложението на Китай
– Изключително красноречиво е отношението към CRRC най-големият производител на влакове в света, който не беше допуснат до участие в проваленият в последствие търг за пътнически състави, както и в последствие при търга от тази година. Българското правителство ще направи всичко възможно да подкрепи френската Alsrom, но няма да допусне по качествените и на по-добра цена влакове, защото ние уважаваме французите, които се опитват да унищожат един цял сектор на логистични компании представящи се изключително добре в Европа и не допуснаха български географски наименования да бъдат допуснати в споразумението Китай – ЕС. Г-н Макрон беше лично на подписването на въпросното споразумение.
– Нещастната сделка за Летище пловдив и частната китайска компания HaiNan Group все лоши примери за инвестиционен подход
– Както няколко пъти споменахме не са виновни само ЕС за липсата на китайски туристи. Липсата на платежни системи и информация от старницата на мин на туризма на опростен или традиционен китайски е по-важната част.
– Липса на материали при инвестиции от китай също са проблем
– България трябва да си направи и едни много важни изводи за липсата на инвестиции, но това си има нормално обяснение. Обидно е когато прочетеш че е г-н Стоян Мавродиев, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие (ББР) е подписал Рамково споразумение от 1,5 млрд. евро с Хуайбан Ху, председател на ръководството на Китайската банка за развитие (КБР) в Гранитната зала на Министерския съвет през 2018 година. На всички е ясно, че България може да увеличи капитала на ББР като пласира облигации при отрицателна лихва, защо трябва да се подпише такова споразумение при безумни лихвени нива и след това да се предоставя на Българския бизнес при лихва от 10% (Пазарните лихви в момента са от 1 до 3%) не мисля че някой разумен човек може да го обясни.
– Още по странно е поведението на същият г-н Стоян Мавродиев, който като председател на КФН разреши на г-н Стивън Ло, който има ефективна присъда от 5 години и 3 месеца и се идирва за да влезне в Затвора в Макао за доказан подкуп от 20 милиона да листне Кепитъл Консепт Лимитед АД. Въпросното дружество и в момента няма реални активи в портфейла си, но продължава да се търгува с ръст на БФБ, която често има оборот от само 50 000 лева. Тази компания има колосалната пазарна капитализация от 17 642 041 741 (Близо 18 милиарда при обща капитализация на БФБ в десетки пъти по малко от тази единствена компания). Следващата компания по пазарна капитализация е с много под 1 милиард, но за разлика от това странно дружество второто е разпознаваемо и има активи. Това са изключително лоши сигнали към инвеститорите от континентален Китай, но и не само от там.
– Фалитът на поднадзорната КТБ, която завлече много инвеститори при „управлението“ на г-н Стоян Мавродиев като председател на КФН също създават усещането за несигурност у потенциалните инвеститори от континентален Китай.
0. Визия на ЕС – заключение.
– Software Филмова индустрия
– Зелена сделка – Инсинератор в София
– Наука и иновации – Българското образование
– Грантове и Кредити 9 + 3
Най-важните сектори. Цифровизацията на икономиката, икономика за хората, МСП, стартъпи, борбата с климатичните промени.
– 60% от децата, които учат в момента – професии, които не познаваме. Цифрово образование.
1. Каква е ситуацията в момента
3. Проблеми с „Българския подход“ и как това влияе на местната икономика.
На 22.6.2016 в Брюксел бе публикувано СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно „Елементи за нова стратегия на ЕС относно Китай“ в него ясно се очертават стратегиите
да се възползва от новите възможности, за да заздрави отношенията си с Китай;
да предоставя конкретна подкрепа на Китай в неговия процес на реформи, която да доведе до взаимни ползи за нашите отношения в областта на икономиката, търговията и инвестициите, социалната политика, опазването на околната среда и други;
да насърчава реципрочността, равните условия и лоялната конкуренция във всички области на сътрудничество;
да настоява за своевременното приключване на преговорите за всеобхватно споразумение за инвестиции и за амбициозен подход към разкриването на нови пазарни възможности;
да развива инфраструктурната, търговската и цифровата свързаност между Европа и Китай, както и връзките между хората, въз основа на отворена платформа, основана на правила, която облагодетелства всички държави по предложените пътища на свързване;
да насърчава глобалните обществени блага, устойчивото развитие и международната сигурност съгласно съответните на ЕС и Китай отговорности в рамките на ООН и Г-20;
да насърчава зачитането на принципите на правовата държава и човешките права в Китай и в световен план;
да увеличи в максимална степен съгласуваността и ефективността на ЕС в отношенията му с Китай.
Точно 4 години по късно каква е ситуацията
Предложения
– Ес да вземе да забележи че България съществува.
– Ключово е да се приеме новия закон за киното, както и да се подобрят условията за копродукции, сега изоставаме спрямо всички съседни държави
– Успехи като Оскара за Vray да бъдат използвани в компании и услуги, но все още не се преподава официално в нито един държавен университет, а може дори в училище;
– България не печели от интелектуална собственост и създаване на интелектуални продукти с висока добавена стойност, а имаме потенциал за еднорози от 10 години;
– Ако се създадат условия за частни фондове, които да инвестират в кино, анимационни и гейм проекти, това би ускорило значително и ИТ индустрията, както е станало преди 25 години в Южна Корея.