Вносът от Китай расте бързо след отказа на правителството да подпомага българските предприятия. В началото на миналата година за първи път имахме даже и положително търговско салдо с Китай.
За периода Януари – Септември 2021 година износа към Китай включващ основно суровини е 1 372 928 169 щатски долара. В сравнение с миналата година това е ръст от 39,41%. През 2020 година сме изнесли стоки за 984 791 761 щатски долара. Салдото ни с Китай за първите три тримесечия е отрицателно в размер на 227 775 816 щатски долара.
През първите 9 месеца на годината за съжаление при вносът от Китай сме доставили стоки за 1 600 703 985 щатски долара.
Отчитайки спецификата на китайския внос тази сума може да се окаже дори двойно или тройно по-голяма. Част от стоките влизат през други държави от ЕС и не могат да бъдат обхванати точно от статистиката. Друг проблем е занижените стойности при вноса на китайските стоки. Огромен проблем при отчитане на търговията с Китай също е и невъзможността за изнасяне на капитали от Китай. Това допълнително принуждава предприемачите от Китай да изнасят стоки на занижени цени по този начин чрез Вносът от Китай правят скрит износ на капитали в чужбина.
Само за месец септември сме изнесли основно суровини за 169 367 521 щатски долара. Това в сравнение с миналата година е ръст от 30.12%. За сравнение вносът от Китай е достигнал 217 966 707 щатски долара. Това е ръст от 56.58% или почти два пъти.
Държавата не се интересува дори малко как българските предприятия оцеляват при тези цени на тока. Изключва възможността за подпомагане на експорта чрез изложения. Не можем да говорим за подпомагане изобщо. Най-доброто потвърждение за отношението е въвеждането на „цветните сертификати„.
Другото им по-популярно име е зелен светофар за разпространителите на вируси.
Те допълнително задължават предприятията да заплащат на работниците без „сертификат“ да правят тестове докато „сертифичираните“ могат да заразяват на воля както вече писахме. В резултат на това заразените ваксинирани и не ваксинирани съответно не ходят на работа, а част от тях губят живота си заради разрушената здравна система. Това е сектора в който всички ние наливаме, но няма пари за медицински персонал и станахме трети по смъртност в света.