Много ограничено количество български продукти се продават в момента в Китай и няма високотехнологични

Той даде пример с износа на българско вино.

Който, по думите му, е спаднал 12 пъти от 2018 година досега. Динев изтъкна още, че от първите 12 позиции, които изнасяме за Китай, 11 са свързани със суровини. Тоест нямаме такива с висока добавена стойност.

Председателят на БКТПП е участник в бизнес фестивала „Бранд Галакси Фест“ (BrandGalaxy Fest 2023).

Той е посветен на трансграничното сътрудничество между България, Европа, Азия и Африка. Фокуса е върху иновациите и технологиите. Той започна вчера и продължава и днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Днес Лъчезар Динев ще говори в дискусионен панел за развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай.

„Финтех, хайтек, софтуер и туризъм са според мен отраслите, които трябва да бутаме с максимална сила напред. Много важно е да има обмяна на студенти и научен потенциал, за да може да правим бизнес. Това ще развие и туризма. Ако имаме туризъм, а не отказани визи, както в момента, има някаква вероятност да дойдат и реални бизнесмени от Китай“, коментира още той.

Следва пълният текст на интервюто:

– Каква е целта на участието Ви като председател на БКТПП в бизнес фестивала „Бранд Галакси Фест“ и какво очаквате като резултат от форума?

–  Целта на Палатата е да подпомагаме българските предприятия да излизат на пазара в Китай и да пласират своите български продукти.

За последните две години от 2 милиарда лева стигнахме до 5 милиарда отрицателно търговско салдо с Китай. Вече трета година нямаме посланик, доскоро нямахме и консул, нямаме търговско аташе в Пекин.

От първите 12 позиции, които изнасяме за Китай, 11 са свързани със суровини. Тоест нямаме такива с висока добавена стойност. Единствената, която не е свързана със суровини, са едни превключватели на международна фирма, която произвежда в България. Това е огромен проблем, защото китайците внасят изключително високотехнологични продукти. Нямаме помощ от държавата, спасяваме се поединично.  Трябва да се обединим, и да работим по-добре на този пазар.

– Какво трябва да знае една българска фирма, ако иска да се развива в Китай?

– Има няколко важни неща, които са свързани с подготовката за навлизане на пазара. Тъй като патентните права и търговските марки са различни от останалия свят, фирмите първо трябва да си запазят търговската марка, модела, свързаното с продукта, който ще продават и едва тогава да отидат на изложение. Много български предприятия не разбират това и дори големи имена в бизнеса „се опариха“ и така бяха отрязани директно от пазара.

Има огромен проблем и с измамите.

В голямата си част те дори не се правят от китайци. Например измами с лицензиране на сертификати. Българските фирми трябва да знаят, че лицензирането на един такъв документ в китайското посолство е 30 долара. Оказва се, че в международната търговия, която е извън Европейския съюз, нещата са много по-различни, отколкото в нашия регион. Това допълнително усложнява и е необходимо обучение на българските предприятия.

Минали сме през всичко това от първо лице.

Ние се опитваме да предпазваме другите български предприятия. Правим го безкористно – който се е обадил при нас, сме му помогнали.

Останалите български фирми на китайския пазар не трябва да бъдат смятани за конкуренти. Те са наши съмишленици. Аз също продавам продукти в Китай. Представете си, когато в 300 магазина има един български продукт . Да, аз го продавам, но ако има 10 български продукта. В този случай аз ще продавам моя пет пъти повече. Тоест, ако ние сме повече и повече потребители там знаят къде се намира България, е много добре.

– Какви български продукти се продават в момента в Китай?

– Много ограничено количество. Например с износа на българско вино положението е катастрофално. Той е паднал 12 пъти от 2018 година насам. Което отново е свързано с това, че нашата държава по никакъв начин не подпомага този процес. Грузия, която е извън ЕС, е може би четвърти или пети по ред вносител на вино в Китай. Да не говорим за Северна Македония, която има 4-5 пъти повече износ от нашия за Китай, което е извън всякаква логика.

– На европейския пазар ли разчитаме повече заради членството си в ЕС, като пренебрегваме така наречените трети страни, как смятате?

– Изнасяме сериозно за ЕС, но проблемите са от различно естество за българските производители. Знаете, през последната година-година и половина цените станаха непредсказуеми. Всъщност един производител не знае на каква цена ще му излезе крайният продукт.

По този начин той не може да формира цена, която да изпрати.

Имайте предвид, че в ЕС за 5-10-20 дни стоката ще пристигне до крайната дестинация. Докато за Китай имаме още едни 30 дни минимум, които са контейнерният превоз дотам. Тези дни могат да стигнат и до 60. После имате митническа обработка.

Друго нещо, което се опитваме да обясним на българските предприятия, е, че от 2 години има смяна на системата за внос в Китай.

Това е един вид нетарифно ограничение. На мен ми отне 9 месеца да лицензирам и да получа разрешение за внос в Китай на вода. Това са две молекули водород и една кислород. Представете си, ако има повече молекули – в храни, в козметика например.

– Как популяризирате дейността си пред българските фирми?

– Правили сме семинари. От 2014 година правим роудшоута, без подкрепа от държавата. Правим го на доброволни начала и с голямо желание. Искаме да се промени нещо в това направление. В четвъртък излязоха данните за износа на Китай за първите пет месеца на годината от техните митници. Те показват, че Китай има ръст от близо 4 на сто на вноса в България. Ние имаме 0,00006 на сто ръст на вноса за тях, Тоест клоним към нула.

Холандия има около 200 души СТИВ-ове в 35 региона на Китай

Ние имаме един в Шанхай и то от няколко месеца, последните две години нямахме.

– Казахте, че са необходими български продукти с висока добавена стойност, за да изнасяме, към какво трябва да се ориентираме?  

– Финтех, хайтек, софтуер и туризъм. Това са според мен отраслите, които трябва да бутаме с максимална сила напред.

Много важно е да има обмяна на студенти и научен потенциал, за да може да правим бизнес.

Това ще развие и туризма, ако имаме туризъм, а не отказани визи, както в момента, има някаква вероятност да дойдат и реални бизнесмени от Китай.